[usernames]'s blogs
Истинската Любов не се губи, не изчезва като плитководна река в летните жеги… Не е възможно днес да обичаш, а утре да не обичаш… Ако се е случило, това
означава само че си се припознал и си взел мнимата любов за действителна. Когато обичаш истински някого (а това е възможно само когато си открил Извора на Любовта в себе си!), ти правиш на любимия човек най-големия Дар – свободата да бъде себе си ( в този смисъл Любовта е безусловна!) А това е нещо фундаментално, с изключително значение, защото човек, който притежава възможността да бъде себе си, не се налага…
Истинската Любов не се губи, не изчезва като плитководна река в летните жеги… Не е възможно днес да обичаш, а утре да не обичаш… Ако се е случило, това
означава само че си се припознал и си взел мнимата любов за действителна. Когато обичаш истински някого (а това е възможно само когато си открил Извора на Любовта в себе си!), ти правиш на любимия човек най-големия Дар – свободата да бъде себе си ( в този смисъл Любовта е безусловна!) А това е нещо фундаментално, с изключително значение, защото човек, който притежава възможността да бъде себе си, не се налага…
Разбира се, че грам не ме боли...
Тя - Болката е верен мой приятел –
Предупреждава ме, когато вън вали
и щом почука Любовта ми на вратата.
Аз правя се, че никой няма вкъщи
и чакам да си тръгне, като сън,
да се отбие в друга – чужда къща.
При мен не може! Нека спи навън...
Дъждовно е... и буря се задава
и някак съвестно ми става за момент,
но аз, когато в сълзи се удавях,
къде стоя, защо не бе до мен?!
Ужасна съм! Нали? Навън е мокро?
Ако настине? Ако куче я подгони?
Добре де! Влез на топло, но за малко,
да спазваме неписани закони...
Ей тук, отдолу, в листа, подпиши се,
че утре да…
" Мечтите рухват ненадейно и остава болката,
Бъдете благодарни за всичко! За всички срещи и раздели, за нещата, които
сте искали, а не сте имали, за връзките, които са се провалили... Не си
губете времето в тъга, продължете смело напред. Просто защото най-доброто тепърва предстои.
Винаги ни се предлагат по-добри възможности, срещаме подходящият човек, получаваме по-добра работа...
И тогава си казваме, че всяко зло е за добро. Винаги. Стига само да сме
благодарни за всичко, което е до нас и да имаме търпение и вяра. :)))
И това го казвам в момент, в който виждам, че нещата, които не съм
имала или хората, с които животът…
Обещай ми да бъдеш добра...
а за другите - стилна жена..
Обещай ми да чувам с наслада
най-прекрасния глас на света...
Обещай, че за мен даже в Ада,
ще превърнеш жарта във цветя...
Обещай ми да бъдеш сирена...
Да си моята ярка звезда...
Обещай да не бъдеш смирена...
Обещай ми да бъдеш - ЖЕНА...
Обещай ми Земята да стене
между нас, ако някой се спре...
Обещай ми да бъдеш до мене...
Обещавам... ще бъдеш добре
Отново ми се стори,
че те виждам,
опрян на витрината -
на едно кафене.
Стигат ми толкова зрелища -
намаслени релси и безизразно небе.
В неподреденото ми жилище -
споменът за Теб - съсипан от недоверие
с торби под очите -
пие чаша горчиво кафе.
Фактът, че не ме убива -
този кошмарен филм,
прави ли ме по - жива,
преди да ме е спасил...
Вероятно перефразирам...
" Любова ме прави сляпа! "
Мисля, че е дошло време
да си сложа сама очилата.
И докато разсъждавам -
като театрален критик,
всъщност осъзнавам, че те обичам!
Амин!
Маргало
Животът спира, когато спрете да мечтаете,
Наужким ------------ Обиквал ли си някога "наужким"?Увличал ли си се в играта? Попивал ли си с топлите си устни солените сълзи на някого? Прегръщал ли си отначало непохватно,а после да не искаш да си тръгнеш? Откривал ли си делва злато,когато си затънал в дългове? Опитвал ли си да го пренебрегнеш и да крещиш,че е фалшиво? От страх и още от безверие,че е капан,че нещо гнило се крие в сляпата случайност,в подаръците на съдбата... Нахлувал ли е в твойта стая един случаен топъл вятър, докато ледени рисунки сковават в този миг стъклата и вънка камъни се пукат,и зъзне зърното в земята?…
Целувай ме още! Има време...
В такива нощи не давам денят да те вземе.
Затварям очи и заглъхвам.
Попий всичко. Боже, настръхвам!
Докосвай ме нежно - безгласно, изливай се в мен топло и сластно.
Привикай ме там - при звездите, повярвай в нас - пий от очите.
Копнежите влажни ме губят - с вълшебни акорди се любят.
Жадувам те! Викай ме! Още!
Ръцете ти...
Господи... нощ е...
Не давам денят да те вземе...
Целувай ме още! Има време...
Разтопи от недрата ми болка и бреме.
Промъкни се в мен жадно, омайно.
Нека никой не знае, нека всичко е тайно.
…