[usernames]'s blogs

Имало момче,което за първи път се влюбило в снимка на момиче, която намерил на улицата! Той я вдигнал и я прибрал. Времето отминало и той се оженил ,но още държал снимката. Един ден жена му я намерила и го попитала ''От къде имаш тази снимка?'' Мъжът отговорил ''Намерих я, когато бях малък .., но защо питаш?'' Жена му отговорила ''Изгубих тази снимка, когато бях на 7 .. "

Да, не винаги сме се разбирали.. не винаги сме били на едно и също мнение, но сме се подкрепяли.. правели сме хиляди глупости заедно и знаем, че никога няма да забравим преживяното.. преминали сме през много.. през детските години и безгрижното детство, до момента, в който пораснахме и се превърнахме в хора.. и знаете ли щастлива съм, защото целия този път го извървях държейки нейната ръка и когато ме държеше, знаех, че няма как да падна, знаех, че винаги има кой да ме подкрепи, дори и да не съм права.. знаех, че дори да ми се кара го прави за…

Случвало ли ти се е да те одраска котка? На всеки му се е случвало, колко малка драскотина, а колко много боли, а? После седмици наред не може да заздравее и почти винаги остава белег! Представи си едно сърце, човешко сърце, което е цялото в подобни белези. Толкова много белези, толкова много кръв е изтекло от него, че ако бе щателно събирана таз кръв, то щяха да бъдат спасени поне два човешки живота! Това сърце го обичам много, толкова много, че реших да го предпазя от повече наранявания. И го затворих в една стъклена кутия. Така то няма да бъде…

- Тя: Вземи една чиния и я пусни на земята.

Всъщност.. детството ми липсва адски много.. повече от колкото някой може да си представи.. Убивам, за да се върна дори за 1 ден.. в годините, когато усмивката не слизаше от лицето ми и имах повече приятели, отколкото са познатите ми сега..Искам.. повече от всичко искам да се върна във времето, когато нямах компютър или телефон и никой не ми досаждаше с проблемите си.. не за друго, ама те бяха като моите.. С умиление си спомням нощите на село.. там.. с приятелите - игрите, смеха.. още ги виждам като затворя очи. Виждам онова диво момиче, което бях.. тичаща с момчетата, падаща…

Дядо никога не каза на баба,че я обича.

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие... Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, добре ще е и…