Предателсвто. Това чувствам сега. А може би отново аз съм виновна? Може би пак аз си мисля глупости? Пак ли аз съм лошата.. Всичко се връща, знам. Нямам търпение всичко да ми се върне. Искам да видя колко точно съм лоша. Искам да видя права ли съм или не. Трябваше ли да се доверявам отново? Трябваше ли да дам всичко на някой, който може с няколко думи да засегне толкова много? Искам обяснение. Искам да знам дали ще мога да продължа нататък сама.. ха отново сама. Толкова ли са невероятни и неизпълними молбите ми? Ако някой те обича няма ли да послуша молбата ти? И когато тази молба бъде пренебрегната за хиляден пореден път, как трябва да реагираш? С край? За толкова глупаво нещо? Ако беше глупаво до сега ТИ щеше да намериш начин да ми го кажеш нали.. Но защо и да го правиш.. Смяната на снимката е напълно достатъчна за да покаже промяната. Трябва ли да те чакам сега? Трябва ли да се отметна от това, в което вярвам и просто да те оставя да ме унижаваш пред всички, просто защото те обичам ( все някак ) и трябва да те приема такъв какъвто си? Аз не мисля че си такъв. Защото пред мен ти си някой, а пред другите или се правиш на друг, или показваш истинската си страна. В какво да вярвам сега.. Дилемата ми е дали да остана, защото надали ще намеря нещо по - добро от теб или да си тръгна, запазвайки себе си? Ако се бях откъснала от теб преди време сега нямаше да е така.. И сега когато те мразя, отново се притеснявам за това как ти ще реагираш ако сме разделени, отново мислите ми са насочени към теб и към твоето добро. От друга страна, ти изглеждаш спокоен. Явно имаш в предвид всичките ни караници в които казвахме ''минало'' прегръщахме се и всичко лошо си отиваше от нас.. Сигурно си мислиш '' Тя ще се върне. Ще омекне'' Не искам да става така. А всичко започна от нищото. Но още в началото си знаех че ти ще си най - голямата ми болка. Мразя те. Мразя те че объркваш деня и мислите ми. Мразя те защото си ми втълпил че без мен ти няма да можеш да съществуваш. Дори не мога да заплача. И едно извинявай няма да свърши работа.. Но аз съм виновна. Аз отблъсквам хората.. Нараних ги.. Цял живот това ще ми тежи, защото за разлика от други, аз знам какво съм сторила и съжалявам. Нека сега всички ме посочат с пръст. Да ми кажат колко съм жалка и грозна и как никога няма да бъда щастлива. Надали и някой ще прочете това.. Защото просто няма смисъл.. Никой не обича философстването нали.. Никой не харесва дълги написани неща. Защо просто не съм някоя друга.. Някоя която няма да мисли толкова.. някоя която всички ще искат.. Наранена съм, най - вероятно от себе си. Нараних и други хора.. За това аз се отказвам. Ще съм невидима. Няма да желая. Няма да си позволя да обичам, нито ще позволя да ме обичат. Защото аз отблъсквам хората. Защото съм жалка. Празна съм. Не е останало нищо от мен. Така и трябва. Аз съм лош човек, щом Бог ме наказва така. И не. Това не са изпитания, пратени за да ме направят по - силна. Това просто е съдбата на един незначителен, жалък и невидим човек, който незнайно от къде намира надежда вътре в себе си. Надежда толкова досадна и глупава.. Иска ми се да я стъпча, да й кажа да се маха, защото просто няма смисъл. Иска ми се да си отиде, така както аз ще си отида сега..
Kire89
Много силни думи
Толкова много страдание в блог не бях срещал от много отдавна. Не се познаваме, но ти си едно прекалено младо момиче за да си толкова разочаровано. Да, когато обичаш най-боли, но трябва да осъзнаеш преди да се превърнеш в сянка, както написа, че около теб има хора, които те обичат и освен заради себе си, то и заради тях трябва да се изправиш и продължиш напред.
Не знам какво е станало между вас, но знаеш ли, може и да не е свършило - винаги има някакъв шанс. Толкова неща искам да напиша заради написаното от теб, но не знам дали ти се занимава да ги четеш. Надявам се да не загубваш себе си и ако искаш рамо от непознат - насреща съм. Поздрави и успехи!
Занимава ми се :) Напиши ги
Здравей!
След като се съгласи да чуеш мнението ми за твоя блог, то ще ти го пусна тук, за да не флуудвам блога.
Направи ми голямо впечатление колко много болка от обич има в думите ти тук, думи на едно (спрямо моите години) хлапе. Годините нямат значение дали можеш и колко да обичаш. В смисъл, макар и на 17 пак може да се влюбиш истински. Честно казано се ядосах на това, че обвиняваш себе си, че се описваш като "лоша". Аз пък ще ти кажа, че лош човек не може да напише това, което е в блога ти - това е добрина, нещо рядко срещано днес да ти кажа.
"Ако някой те обича няма ли да послуша молбата ти? И когато тази молба бъде пренебрегната за хиляден пореден път, как трябва да реагираш?"
Мислиш ли, че някой който обича би допуснал да бъде изобщо молен? Или той ще направи всичко, за да си добре? Ти допускала ли си да те молят и "хиляди пъти" да пренебрегваш? Ммм, надали...
"Трябва ли да се отметна от това, в което вярвам и просто да те оставя да ме унижаваш пред всички, просто защото те обичам ( все някак ) и трябва да те приема такъв какъвто си?"
Да се оставиш да бъдеш унижавана??? Заради кого? Нима някой може да е повече от теб самата? Е, при влюбените отговора е "да", замъглен от гадната любов, но всъщност не е така!
"Дилемата ми е дали да остана, защото надали ще намеря нещо по - добро от теб или да си тръгна, запазвайки себе си?"
Не те познавам, но хубавото е, че се замисляш, а не правиш моята грешка - да се замозагубиш. Сигурен съм, че около теб има много хора, които държат на теб и не си струва да те гледат как се съсипваш. Знам го от опит, защото направих най-ужасното нещо, което може да се направи в такъв момент. Сега замисляйки се се проклинам за което, за това, което причиних на хората, за които съм нещо, заслужаващи обичта и вниманието ми.
"Мразя те. Мразя те че объркваш деня и мислите ми. Мразя те защото си ми втълпил че без мен ти няма да можеш да съществуваш. Дори не мога да заплача. И едно извинявай няма да свърши работа.. Но аз съм виновна. Аз отблъсквам хората.. Нараних ги.. Цял живот това ще ми тежи, защото за разлика от други, аз знам какво съм сторила и съжалявам. Нека сега всички ме посочат с пръст. Да ми кажат колко съм жалка и грозна и как никога няма да бъда щастлива. Надали и някой ще прочете това.. Защото просто няма смисъл.. Никой не обича философстването нали.. Никой не харесва дълги написани неща. Защо просто не съм някоя друга.."
Със сигурност не мразши него, а себе си и както виждаш (поне тук) никой не те сочи с пръст и не те обвинява, а ти оказват морална подкрепа - защото поне това може да направим. Дори и не позна, че никой няма да го прочете - аз го направих (не, че съм някой, ама... :) ), и тъй като казваш, че не се харесва да се четат дълги философски писаници (особено написани от не умни като мен), ще гледам да концентрирам мислите си.
Трябва да си кажеш, че има за какво да живееш - било то семейство, приятели или защо не и нова любов? Че то аз моята срещнах на 28 години, което е почти двойно на сегашните ти. И всяка последа е "Истинската", никога не умира, но някак си сме програмирани да я намираме пак и пак.
Оф, май много се увлякох, а обещах да съм кратък... Извинявай, но ме е яд и жал като видя някой да страда - никой не го заслужава това, особено хора на твоите години. Че то ти сега тряба да дивееш, куфееш и правиш простотия след простотич, че посля няма да има кога!
Ей, сериозно спирам вече :) Извинявай за 5-те минути, отнети да четеш това, но се надявам да продължиш смело напред, ценейки който те заслужава ;)
Успех и всичко най-добро от мен. Отново ще кажа, че ако мога да помогна с нещо (преидмно философски простотии), то съм на линия. :)
Благодаря ти :)
Събличай се, полека се събличай със грацията дивна на русалка! От себе си едно след друго свличай прикритията нежни, ала малки на свойта плът свенлива, но греховна. Нима е грях тъй да те гледам, мила? Нали от този вечен грях любовен ний всички на света сме се родили? Нали от този "грях", така наречен, започва всъщност нашето начало? Ако е грях, то този грях е вечен, безсмъртен като смъртното ти тяло. И като моето, което те обича, което тръпне, чака и което... Събличай се! Полека се събличай, греха да видя и да го усетя, в копнежа му да изгоря докрая... На този свят горчив и толкоз мрачен по-сладко чудо от това не зная: жена, която се съблича в здрача... Събличай се и ми свети със вечност.