Поканих дявола във къщи -
най-крупния търговец на сърца -
(не исках дребна търговия,
а най-скъпото сърце в света.)
 
Поканих го, и той се отзова,
макар да знаеше,
че ще го моля за услуга -
навярно мислел да спечели от това.
 
Постави договор на масата
със празно място за попълване на името.
Припряно каза: "Е, хайде, мила,
че клиент ме чака във Бразилия."
 
- Сърцето искам - прямо казах -
на най-единствения мъж.
- Това го знам, какво предлагаш -
ми отговори дяволът могъщ.
 
- На себе си аз нямам много,
но взимай що поискаш.
- Ти знаеш, аз търгувам
с това, което във гърдите стискаш.
 
Заразкопчавах бялата си риза,
а дяволът ръка протегна,
със трескав блясък във очите
той алчно за сърцето ми погледна.
 
Внезапно стреснат се отдръпна,
уплашен ме изгледа: "- Не е възможно,
аз нямам конкуренция, но някой
ме е изпреварил. Няма го."
 
Помисли малко, сетне се усмихна
и от уплахата си бързо се отърси.
И смигна ведро: "- Да, тук го няма,
но ти подсказа ми къде да търся."

Patīk 5