Всичко тръгна от едно родословно дърво и от една прекалено дълга и суха история.
Поколения, поколения назад. Синове, дъщери, родители, прародители, всички сме потънали дълбоко в историята на собствените си родословни дървета и сме там докато някой ни помни. Но години, години напред, ние ще имаме деца, а нашите деца ще имат деца и един ден никой няма да ни помни. Точно така, както и ние не помним години преди, много преди нас.
Нито какво сме направили, нито как сме живели, нито как сме умрели. Нито дали сме били герои или патриоти или болни или щастливи, нито дали сме били свестни или нечестни. Никой няма да помни какво сме направили и това е жалкото на един живот. Живеем в огромна галактика - огромна вселена, чувстваме се като мравки по земята, изживяваме своите години, правим това, което смятаме за правилно, загубваме дихание и само столетие по-късно никой не помни за нас. Никой не помни, че и ние сме живели - ние сме преходни, временни.
Уви, не можем да бъдем запомнени. Дали сме извършили подвизи или не, живота е един неспирен кръговрат, пулсираща вселена, рано или късно ставаме забравени жертви на времето... и не можем да направим нищо спрямо това.
А ти как мислиш?

Patīk 41