~~~НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ ~~~

А аз те търсих, и почти нарочно

Почти не вярвах,че ще те намеря.
Бях пълен с грешни мисли.
И те търсих
Във тази дневна нощ,в която светеше
Голяма слънчева луна отгоре.

Ти ме погледна със вечерен поглед
И имаше най-утринните устни,
Които съм целувал някога...
И чак тогава аз се сетих вече-
И все пак те попитах как се казваш.
-Любов.
-Ах,да.Любов!
Аз бях забравил.
Здравей,Любов!
Защо си тъй различна?
Кой те научи тъй да се целуваш?
Къде живееш?
Може ли да вляза?

Ах,този вход е тесен както някога
С това автоматично осветление.
И подът пее тихо под краката ми
Една възбуждаща,банална песничка:
„Bonne chance,cherie,bonne chance.”

Това е стаята...
Леглото е почти домашно,
Помниш ли-тук някога май имаше пиано?

Ти се събличаш.Колко си пораснала все пак,Любов!
Все пак Любов ли казах?
Любов ли беше името ти древно?
А аз почти те бях забравил вече.
2
Как странно е това взаимодействие
На Слънце и Луна във тази нощ
През твоето прозорче без пердета.
Ти си загадъчна във свойта опитност,
Ти си самоуверено безпомощна,
Когато искаш да ме изненадаш
С това,че си съвсем,съвсем различна.
Любов,ти плачеш!
Плачеш ли наистина?
Ти плачеш.
И сълзите ти са черни-навярно от молива под очите ти.
Наистина ли ти е тъжно?

Знаеш ли,
Ти пак си същата съвсем еднаква си
А аз съм друг,
А аз съм друг.
Любов.
Ти плачеш-аз не вярвам на сълзите ти,
Не вярвам на ръцете ти,
На устните ти,
На тялото не вярвам
И на думите.
И нищо,нищо няма да ти кажа
На тръгване...
На тръгване от теб.
3
Как да повярвам в теб?
Ще ме научиш ли?
Как да изтрия от устните си-устните на всичките,
Които си целувала?
Как да отскубна с пръстите си-пръстите
На всичките,които си прегръщала?
Как да премахна с думите си-думите
На всичките,които са те викали
Фамилиарно весело по име?
А името ти е почти измислица.

Аз тръгвам пак по стълбите
С това автоматично осветление
На светло-тъмно-светло-тъмно-светло-
Под странното добро взаимодействие
На Слънце и Луна във тази нощ.
Усмихвай се.И аз ще се усмихвам.
А може би пак ще се срещнат някога
На някоя безлична дневна улица
Вечерните ни уморени погледи
И може би тогава ще сме истински
И ти,
И аз.
Наистина е весело.
Наистина до болка ми е весело,
Че пак...
И все пак тръгвам да те търся и може би ще те намеря някога

Patīk 27