Знаеш ли, че понякога имам нужда от “онази” любов?
Онази, от която лъжичката ми се качваше в гърлото.
Караше ме да включвам компютъра си веднага щом стана.
Изправяше ме на нокти всеки път.
Стомахът ми се свиваше при при светването на дисплея на телефона ми.
Липсва ми следобед и сутрин понякога.
Липсва ми “онази” любов, която мразя често и често сънувам.
За нея си мечтаех да ме гледа докато говоря,

да не издържи и без да ме пита да ме целуне.
За да не мога да се дърпам.
Да ме остави без въздух неочаквано.
Да се качи в колата ми, да се вози и да мълчи. На тъмно, по нощите.
Да крачим по гадните улици посред нощ, по малките улички на прибиране.
И да треперим “Ела у нас!”и да не отивам.
Толкова е простичко да очакваш такива неща от “любовите”!
Все простички желания имам…
И всеки път да и кажа “липсваш ми” и всеки път си гълтам езика.
Имам нужда от “онази” любов, която се държи детински и ме вбесява.
Онази, която грубиянски стъпква пухкавото ми настроение

и ме кара да се изчервявам посред бял ден. От срам и от обида.
Кара ме да пускам кратки гневни sms-и без отговор.
И не мога да си обясня какво стана…А мина толкова време!
Не искам “да ме уважават”, “да предизвиквам топли чувства”, “да ме обичат”, “да съм приятел”, искам си “онази” любов.
И като я няма, предпочитам да си скимтя тихичко и да ме оставят на мира.
На мира, за да се примиря. Да се примиря, че имам нужда от “онази” любов.

Автор:Марин Колев

Patīk 8