Заспиваше ли ?Май, че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдката на своята тъга!
Самичък съм, а тъй ми се говори.
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една.
В която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
... Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носил зла и кървава кама.
Превардвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хващал.
Човекът като дявола бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал .
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан -
заплакал той, разбойникът.Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище
на главореза дала онова
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп,ни с рязана глава...
- Но ти заспа!А тъй ми е студено!
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй ! ЗАЩО ?

Дамян Дамянов

Patīk 2