03.11.2015
33, Veliko Tarnovo, Bulgaria
човека бавно върви за успеха кърви
мечтаейки някога да бъде първи
до зори се мъчи и здраво бачка
и дори трудности да срещне пак мачка
приказката свършва когато мама спре да чете
и ти каже от тука вече ти ще пишеш своята история,дете
на едни става разказ за пример за много
а на други просто зле измислено лого
когото да посочиш все ще улучиш не успял
не разказал си историята, до край сричал
и хората се мъчат с благи думи да я довършат
над гроба до плочата и думите в сълзите пълзят
нали всеки сам катери своя връх на успеха
но много се отказват и измислят си утеха
пъшкаха и се тюхкаха че става все по-зле
че живота им не поднася рози а ги стиска в менгеме
едвам вървят кат скапана таратайка без гориво
и не подпалват със сила живота а от други чакат огниво
сурово е всичко и всичко им пречи на тях
а аз си мълчах и над живота си бдях
редях си думи да помогна на някой ей така
че само гледам голямия мъж как плака
за миналото,за изгубените битки и раздели
но те са нещата в които в по правилния път са ни повели
бичим айляка и си мислим че всичко ще се нареди
ама без да мръднеш пръст нищо няма да се подреди
да, всеки го осеща, но вече е късно
когато миналото от бъдещето става по-голямо
и превърна се то - миналото в дежа ву за много
за успехите повтарящи се не помним много
101 skatījumu
Pašlaik nav neviena komentāra
Atstāj komentāru, un uzsāc diskusiju!