[usernames]'s blogs

Все стигам до въпроси като "Кой съм?"

дали мечта в лъжа превърнал съм

дали грешни думи във верни превърнал съм

дали живота в знак стоп превърнал съм

явно превърнал съм се в лош фокус

като красива снимка без фокус

чувал съм, приказки за всичко

но звучи като в цирка смешно

защото, коя ще е следващата,

която счупеното ще досчупи в живота

какъв е този страх без нужда 

нали вече е счупено и лежи на пода

и се питаш сърце останало ли е 

останало ли е за нещо ново желание

май живея за бъдещето без замисъл

стигам до че живея в мисъл без смисъл

Добре де, как го правите, как забравяте?

чувства изгарящи, палещи спомените 

гледам ви отстрани, щраквате с пръсти

и всичко изчезва в думите ви мръсни

каква била, колко сте загубили

намразили вече човек, който сте обичали

изкарали сте му всички ризи кирливи

ей така след болката да се почувствате живи

и развявате знамето, че вече сте си чужди

търсите се само по пияни нужди

когато алкохола не затъпява,а спомените повтаря

и сърцето ти в чувствата изгаря,

когато си обичал истински това не се забравя

всеки ден, мога някои да мразя,

че ме е оставил в нищото и сам 

но нека да бъда не ням, а прям 

аз си спомням мойте неща с усмивка

не ми трябва алкохолна промивка

много неща научих, станах малко по-добър

знаейки, че мога да поема всеки удар

зидар бвх преди, стени пред себе си редях

от чувството на болка така си бягах

всяка следваща чук взимаше и тухлите трошеше

не бяха добра защита, лесно всяка ме достигаше

сега решил съм без защита да остана 

ама страха си стои, някои да не нараня

да не ме боли отново, както вчера 

душата отново от мръсотия да пера

малко ми писна пъзела на сърцето да редя

отново и отново след всяка нова,

мога да вървя, как обаче да взема някои с мен 

като не знам за къде съм тръгнал.да бъда честен

Кой съм за какво се боря, за какво мечтая
към обърналите ми гръб лоши чувства не тая
ще се покая , че времето загубих си с тях
не живях, не грешях и години като дни проспах
как заминах от миналото към сега
а вчера стана днес,дните течаха като река
лека нощ казвах, а вече ден стана
не успявах да спя, ума ми в нощта остана
и много мечти създадох, който не успях да изпълня
поне опитах дупките в душата и сърцето да запълня
от това съня ми бягаше от мен
големи ли бяха за мен, че не намерих начин лесен
като песен да се излее успеха
дали се предадох и от умора намерих утеха
в това,че живота не е за всеки
плюе по него на ракия и семки
пропуска го докато за миналото милее, бъдещето чакайки
но да не забравяме, че на морето и през зимата има чайки
и докато стигнеш до своя край и покой
всичко опира до това за някой да си някой