човек съм,а зад гърба ми празно си стой
и без близкия човек чудя какво ми предстой
къде ми утехата празна в живота ми
надеждата изгасна смъртта ще ме примами
като близък другар под ръка ще ме хване
и в взиналата дупка сърцето ще огасне
пламъка в душата сам ще си остане
защото силата в мене ще отслабне
и вихър над мене яростно ще се извие
питам се "какви сме такива хора ние"
обичах да бъда близкия човек на всеки
но аз ще си остана сам завинаги навеки
тръгнал съм без път явно дълго ще вървя
какво истинска любов е питам сега това
и когато любимия човек в тебе зърне
чувстваш че всичко в теб ще се обърне
а смъртта в този миг ще викне
и окото й даже няма и да мигне
сърпа на шията без да мисли ще сложи
и всичко по този мой път ще свърши
с отражение по блоковете,слънцето залезе
пада зат тях тъмнината по улиците излезе
вещи по тях изгубени от хората добри
ключове за дома,а най-ценното изгубени пари
търсиш след това ключове в дома си да влезеш
но не можеш къде са в нищото да прогледнеш
или с парите си алкохол,или цигари да купиш
деня си гаден в дима,в опиянието да забравиш
но,НЕ изгубил тез ценни зелени нещаа
зарад ужасите да посегнеш към смъртта
облаците слънцето погълна тъмнината влезна
гледаха всички как последния лъч изчезна
за този ден свърши ли той за вас
търсещи радостта в тъмнината в този час
предадох моята мисъл в този мой коплет
следващия за мен ще съм хванал пистолет