[usernames]'s blogs
В стаята влизаш и всичко минало изчезва
със страшен писък през зъби някой прошепва
че качулатия може най близкия да прибере
защото сърцето в него вътре не ще се побере
в гърдите едва дишаше това нещо златно
и гледаш тяло бяло всякаш празно платно
пазиш свеща да не огасне тя завинаги
и опитваш се как пробваш начините всички
смъртта с устни свеща тя да не духне
и чакаш спасението от някъде да пристигне
белите престилки пръскат своята магия
и пак превърташ деня ти миналияя
изгониха от дома ти душевния хорски прибiрач
светлини разпокъсаха непрогледната здрач
че само болка има където сърцето ме води
с любовта в живота само се отрових
все болни рими за листа си лових
дали се борих дали се молех
все със сърцето глупаво говорех
ходех сляпо когато то ме теглеше
и после болката от любовта ме смелваше
сега ума ми спря му тока вече
и без то да гори живота ще тече
човек по добър сърцето ми ме прави
но тая промяна от лудост ме избави
колко от сълзите в очите щях да задържа
на колко глупости нямаше да се вържа
по добре да не съм,ако толкова боли да си човек
добре,че…