Не свети вече светлината в гъстата тъмнина
тунела събра в светулка пътеката крайна
водеща блещукаща неква светлина омайна
да сочи края какво по света остана
и не намирах тема да пиша за радостта
мислех си само дали ще имам смелостта
за магия добрина в утринна зора
но с кръвта живее дори и феята добра
ветровете й попътни в правилна посока водят
но и вълните да бошуват те приканват
морския пясък върху сърцата се посипва
но дори отблясъка на ноща в него свършва
в мечтите си търсех преди спасителки
но така всеки път парехаме медузи
и всичко хубаво така рано или късно
превръща се в зло с украса на добро
Kato na mim dvijeniqta i imitirani sulzi
I shtastlivite migove s lujite si zamrazi
V leda dulboko gi sloji i tam gi izostavi
Tam na dunoto shte zimyvat oshte jivi
mejdy leda sulzite vseki gledashe
i vijdax vseki bez luji istinski stavashe
potuvaxa kakto predi pred televizorite
gledashti samokopirashti se edin dryg idolite
na xorata v kytiikata ot godinite vlezli
jiveeli na divana socialno obezobrazeni
e vseki s kopieto si se prestavqshe
che koi e zashto vseki boje zabravqshe
s chykovete iskashe chyvstvata si da osvobodish
leda ne stroshim si ostana do koga shte izdurjish
mim-a iska veche da e s istinskoto izobrajenie
da se oslanq samo na svoeto vuobrajenie
филма за живота на всеки един от нас
болки и радости изповядва лирическия аз
и прозореца за света счупи се с трясък
кадър по кадър по екрана от филма жалък
и срам са лъжите и интригите на хората
боже защо тези гадости са ни в природата
и що превръщаме живота в хазартна игра
дето всеки чака точната карта но не я намира
лирика показана превърната в еднообразен текст
и питаш се при учителя оценката дали ще е шест
прекарана носталгия по красивите ти мигове
сега уча се,да се пазя от думи вицове
и ветрове студено допират се до твойте ръце
но топло е вътре в теб,топлите едно сърце
изморено някак си от понесените болки
ще успее ли? да спре новите вълни
питам се откъде тази сила в мен
Ще тръгнеш знам,осещам с всяко сетиво
дъх на рози,нежен мирис на цветя
Час нов удари часовника полунощ!
какво ще правим всички в тази нощ
какво става всички в страсти сме обвити
топлина такава всякаш с 10 одеала завити
и навсякъде по две тела оплетени в едно
израза "Завинаги Любов моя заедно"
първото при омаяните от 8 чудо на света
какво е то?глупаци естествено че любовта
нещо прекрасно знайте тя винаги оформя
в живота помага не си сам,а вече двама
ръка в моменти трудни вие си подавате
раздавате се за другия напълно се отдавате
не дай си боже единия в тъмна улица да изчезне
другия знаем в свойта тъмнина ще изпадне
и слагаме на лицата си злобната обвивка
и ето от сърцето се маха топлата завивка