Пътеки без край,живота горчива хапка е за нас
твоя рай дали на земята ще се появи в този час
чудя се дали аз съм или правя се на друг
тук съм там съм и продължавам на другите на пук
кух съм отвътре още не изграден човек съм
и падам и ставам градя човека в мене сам
и майка и татко на километри са от мен
вече няма тати носи мама меси,вече съм буден
няма кой да ме защитава няма кой грешки да прощава
вече само аз отговарям си за мойта простота
а някой още не знаят как чорапите да перат
а тръгнали пари да чистят в пералните да пускат
и вървят напреде тате го няма,и напред надрусани
обувки-100те…
стигат слабостта на твоето сърце
обичат да те чувстват в техните ръце
мислят да оцелят да стигнат до целта
до теб да са,пак да е тяхна властта
стрелят лъжи да легнеш в техните крака
всеки иска да хване неква нова клюка
да ти насочи нослето към земята
ама искат другия да падне в калта
и мислим винаги че сме по добрите
че всичко сами на листа си измислихме
Но всички по другия обидите хвърля
не мисли за сълзите дето другия изля
и гледах само отстрани живата пиеса
на живота,листа си с грешки изписа
прибираш го в ръка в коша да го хвърлиш
и теб мачкат,плюят те но ти вървиш